Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
02.04.2024
Собствениците на имоти в ЕС ще трябва да инвестират огромни суми в ремонти, за да отговорят на изискванията за енергийни характеристики
Новите европейски разпоредби за енергийните характеристики на сградите представляват предизвикателство за инвеститорите в недвижими имоти. Собствениците на имоти се изправят пред необходимостта да направят значителни инвестиции в ремонти, за да съобразят сградите си с изискванията за енергийна ефективност. Новите разпоредби, приети от Европейския съюз, имат за цел подобряване на екологичните характеристики на сградите и спазване на ангажимента по Парижкото споразумение. Тези изисквания представляват сериозно финансово бреме за собствениците на недвижими имоти, като резултатът може да бъде обезценяване на имотите и усложняване на ситуацията на пазара за недвижими имоти. Някои собственици може да изберат да не се съобразят с разпоредбите, предпочитайки да плащат санкции, което допълнително увеличава несигурността в сектора. Въвеждането на новите разпоредби за енергийна ефективност се очаква да засегне значителен брой сгради в Европа, като изисква обновяване и промяна в енергийните източници за голяма част от тях до 2033 година.
Директивата е част от зеления преход на икономиката на ЕС и предвижда юридическа отговорност за несправяне с екологичните вреди, както и задължително оповестяване на данни за потреблението на енергия, емисии и вода.
Според данни на Европейската комисия, около 85% от сградите в страните членки на Европейски съюз, са построени преди 2000 г. Поради лошите си енергийни характеристики те са най-големите потребители на енергия в момента, а изкопаемите горива представляват две трети от енергийните източници за отопление и охлаждане. ЕС иска емисиите в този сектор да бъдат намалени с 60% до 2030 г.
От друга страна, сградите, които вече са екологични, са по-търсени от всякога.
Цялата статия в оригинал прочетете тук.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.