BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Къде се строят най-много нови сгради у нас?
Economic.bg
03.11.2016
През третото тримесечие на 2016 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1183 жилищни сгради с 4 937 жилища в тях, 51 административни сгради/офиси и на 1170 други сгради, сочат данни на НСИ. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 2.7%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 11.2%, а общата им застроена площ - с 5.0%.
Най-голям брой разрешителни за строеж са издадени в областите София (столица) - 170, Пловдив - 170, Варна - 109, София (област) - 107, и Бургас - 104. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 1913, Пловдив - 714, Бургас - 509, Варна - 503, и Русе - 221.
През третото тримесечие на 2016 г. е започнал строежът на 830 жилищни сгради с 3144 жилища в тях, на 32 административни сгради/офиси и на 585 други сгради. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 0.7%, общата им застроена площ - с 5.6%, докато броят на жилищата в тях са повече с 6.2%.
Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележи нарастване с 37.8%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, се увеличават с 2.2%, а общата им застроена площ е повече с 40.7%.
В сравнение с третото тримесечие на 2015 г., започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 12.0%, жилищата в тях - с 4.6%. Започнатите административни сгради нарастват с 28.0%. Броят на започнатите други видове сгради също нараства с 28.0%.
Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 111 жилищни и 64 други сгради; София (столица) - 115 жилищни, 9 административни и 31 други сгради; Варна - 112 жилищни, 6 административни и 18 други сгради; Стара Загора - 56 жилищни и 53 други сгради; София - 61 жилищни сгради и 40 други сгради.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България