BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Траен и умерен интерес към ваканционните имоти у нас
imoti.net
15.08.2018
Българският пазар на ваканционни имоти е спокоен и се развива нормално. Това каза Снежана Стойчева, мениджър на Imoti.net, в предаването „В развитие“ с водещ Светозар Димитров.
Стойчева посочи, че многото строежи, за които бяха дадени разрешения през 2017 г., са в разгара си към момента, а в близките години може да се очакват и завършените резултати. Високия интерес към парцелите за строителство посочи като „тенденция“, тъй като той продължава растежа си и през настоящата година.
Най-желаните градове от купувачите Стойчева посочи, че са Разлог и Банско сред зимните курорти и Поморие - от летните.
„Търсенето на парцели в Банско е предимно с цел инвестиции в града и развиване на хотелиерска дейност. Пазарът там се възстанови. Цените на имотите в момента варират между 250 и 500 евро за кв. м. В Разлог има интерес предимно към малки къщи и малки семейни имоти".
В Боровец Стойчева каза, че има слабо предлагане на имоти, а цените там са доста по-високи – 600 евро за кв. м.
Експертът каза още, че към северното Черноморие има по-слаб интерес, отколкото към южната част.
„Определено Поморие е едно от най-търсените места. Цените там са високи – над 800 евро за кв. м. За сравнение – цените в Слънчев бряг са около 400 евро за кв. м“.
Гостът посочи, че има интерес и към селските имоти. Той е предимно от българи, които живеят в чужбина и търсят ваканционнен имот като втори към този, с който разполагат в страната.
„Има нарастващ интерес към екологично чисти райони, с минерални извори. Забелязва се възстановяване на пазара след финансовата криза от 2008 г.“
Според Стойчева не би могло да се говори на имотен балон в страната към момента.
„Пазарът на ваканционни имоти е съвсем нормален и регулиран. Развитието му е естествено, а ценообразуването – спрямо търсенето“.
Вижте цялото интервю на Снежана Стойчева тук!
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България