Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
07.06.2017
Представители на бизнеса, Столична община и академичните структури обсъдиха развитието на София като дигитална и екологична столица. Това стана по време на среща, част от Road Show 2017 "Конкурентоспособна икономика чрез стимулиране на партньорството между местната власт и бизнеса", организирана от Българска аутсорсинг асоциация (БАА), Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България (АСБС) и ICT Media.
Участниците се обединиха около извода, че София трябва да се позиционира като добро място за инвестиции и развитие на високите технологии, предлагащо образование, съобразено с бизнес нуждите, висок клас бизнес имоти и привлекателни условия на живот.
"Виждам развитието на града като дигитална столица, партнираща си с бизнеса и академичните среди. Бързото разрастване на целия град, в съчетание с дигиталната трансформация на света и засилващата се глобална конкуренция, ни изправя пред предизвикателства, с които трябва да се справим заедно", заяви Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.
Една от най-важните стъпки в тази насока е създаването на Форум за сътрудничество на БАА и АСБС със Столична община, осъществен чрез Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ). До края на юни т.г. Форумът ще има изготвен план за работа, който ще бъде изграден на основата на дългосрочната визия за превръщането на София в дигитална и екологична столица. Предвижда се срещите да са поне два пъти годишно, а партньорството с двете асоциации ще осигури професионални консултации със специалисти по важни теми и проекти, например за "Интелигентен град" (Smart city).
"Компаниите в ИТ и аутсорсинг индустрията имат опит в сфери като смарт сити и други технологии, те са се сблъсквали с тези проблеми и могат да споделят опита си. Директната комуникация с общината ще допринесе за по-бързото и креативно решаване на актуални проблеми с по-малко финансови средства", коментира Станимир Николов, председател на Българската аутсорсинг асоциация.
"Хората, инвестиращи и в ИКТ и аутсорсинг услуги, и в бизнес сгради, също работят и живеят в София. Създаването на Форума ще ни помогне да работим по-активно с общината и с държавата за превръщането й в по-добро място за живеене. Двата сектора са движещи за създаването на работни места", допълни Таня Косева-Бошова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България.
Йорданка Фандъкова добави, че София е на първо място по темп на нарастване на БВП сред европейските столици през последните 10 години. 54% от инвестициите в страната са именно в София, като градът бележи най-голям ръст на стартиращи фирми. 80% от тях са в ИКТ сектора. Секторът на услугите с високи научна и добавена стойност допринася за ръста на българската икономика. 18% от БВП на София се генерира от ИКТ сектора, а делът на София в БВП на България е над 40%.
Броят на заетите в аутсорсинг и ИКТ сектора бележи стабилен ръст, като надхвърля 200 000, от които 25 000 са ИТ специалистите. В София работят над 100 ИТ компании, привлечени са глобални R&D лидери, развиващи допълнително висококвалифицирани специалисти. По данни на НСИ за 2015 г. средната месечна заплата за ИТ специалист е 2231 лв., а в аутсорсинг бранша - 1565 лв. Един от основните стимули за навлизане на нови инвеститори в столицата са добре подготвените кадри. Столичният кмет определя образованието като най-големия капитал за града, в който една трета от гражданите са на възраст между 15 и 34 години.
"С бизнеса работим в близко сътрудничество, имаме съвместни магистърски програми и курсове, чрез които наши студенти се докосват до добрите практики в компаниите", сподели доц. Аделина Алексиева-Петрова, заместник-декан на Факултет "Компютърни системи и технологии" към Техническия университет-София.
Столична община подготвя дигитална карта на бизнес зони в София, която ще дава полезна информация за офисни и индустриални площи в столицата, възможностите за наем и класовете площи. По предложение на Йорданка Фандъкова картата ще бъде допълнена с информация за достъпа до обществен транспорт и другите начини на придвижване, като цялата информация ще е налична в интерактивна форма до края на юли.
Стимул за привличане на инвестиции към града е и данъчната политика. Бизнесът инвестира в изграждането на инфраструктура, която се намира върху общинска и държавна собственост. По този начин се подобряват условията на живот и труд в градската среда, когато общината няма възможност да финансира дадени проекти, а те са от висока важност за функционирането на бизнеса. Към момента организациите, които са инвестирали собствени средства, нямат възможност за възстановяване на ДДС. В тази връзка АСБС е изготвила законопроект за изменение на Закона за ДДС, чрез който да се стимулира публично-частното партньорство и компаниите да инвестират в подобряване на градската среда.
Вторият сериозен проблем пред бизнеса са големите разходи за битови отпадъци. На национално нивo се разглеждат различни варианти, като се търси методика, която да следва принципа "замърсителят плаща". Искането на бизнеса за по-тясно обвързване на такса смет с количеството отпадъци, генерирани от фирмите, може да се направи и в момента. Юридическите лица имат възможност да заявят определен брой контейнери за смет или да сключат директни договори с фирми за извозване на отпадъците.
В последните няколко години се обсъжда и стриктно прилагане на принципа "замърсителят плаща". Със сигурност дискусии по този въпрос трябва да се водят, така че да се намери справедлив вариант за плащане, приложим и за територии на многофамилни блокове и на еднофамилни къщи, като не се компрометира събирането на таксата. Бизнесът настоява гражданите да поемат по-голяма част от плащането - в момента съотношението е 70:30 в полза на бизнеса. Трябва обаче да се намери реалистичен подход с поносими равнища на плащанията.
Разгледайте нашето портфолио с оферти на модерни офиси и бизнес сгради
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.