Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
20.01.2020
Корекция на имотния пазар у нас ще има само в при сбърканите проекти. Това каза Иван Велков, председател на Управителния съвет на ФИАБЦИ-България, в предаването „ИмоТиТе“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
„Жилищният пазар в България никога не е бил на кръстопът“, посочи Велков. Той отбеляза, че пазарът у нас по-скоро тепърва се изгражда.
„За имотния пазар у нас има един единствен модел и път и той е именно към устойчивото развитие – прагматично, но с отношение и отговорност“.
„Корекции могат да настъпят само при тези имоти и тези предприемачи и инвеститори, които не разбират отговорността на това, с което са се захванали и гледат на участието си в този процес чисто спекулативно“, заяви гостът.
По негови думи наемите са един мощен регулатор на пазара, тъй като възможността една сграда да се превърне в актив, който да носи дългосрочна доходност, може да компенсира разминаванията в очакванията между търсещи и предлагащи и така да предотвратят сериозни флуктуации.
„Най-добрият индикатор за следваща криза на имотния пазар спрямо цикличността са макроикономическите анализи на финансовите институции“, каза Велков. Според него тези данни не сигнализират за предстояща рецесия, тъй като пазарът у нас тръгва от доста ниска база.
„Пазар, който тепърва има да учи уроци, да прохожда в цели сектори, да надгражда дефицита от качествени сгради, има доста сериозен потенциал да се развива“.
Сред тенденциите на имотните пазари в световен мащаб Велков открои все по-голямото внимание към опазването на околната среда, на щадящото природата и градската среда създаване на сгради и тяхното последващо управление и потребление.
„Отказът от хищния консуматорски подход като че ли започва да става модел за подражание и поведение“, отбеляза гостът.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.