Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Анализът на компанията ЛУКС ИМОТИ за състоянието на сегмента на елитни имоти в България коментира, че сегментът е последвал общата тенденция за целия пазар към драстично намаляване на броя на сключените сделки.
Според управляващия партньор на ЛУКС ИМОТИ Никола Стоянов проблемът за намалелия брой сделки не е в цената. „Клиентите не правят покупки поради стреса и напрежението, завладели ежедневието им. С други думи, дори цените да паднат с 20 или 30%, това няма да отпуши пазара и да увеличи драстично броя на сделките“.
Друга причина за слабата динамика и стабилността на цените на луксозните имоти е това, че собствениците на подобен род недвижимости са по-склонни да чакат, а не да продават на ниска цена и могат да си позволят това, тъй като не са толкова притиснати във финансово отношение. Истински уникалните имоти не са чак толкова много у нас, т.е. няма сериозна конкуренция, което се явява друга причина за относително стабилните им цени. С други думи, сделки почти не се сключват, но в същото време и цените не промениха много нивата си от 2008 г. Всички продавачи на елитни имоти са наясно, че моментът сега е изключително неподходящ за продажба, поради което огромна част от тези оферти бяха изтеглени от пазара, а други изобщо не излязоха на него. Това явление намалява драстично избора на налични елитни имоти за продажба и можем да заявим, че докато пазарът не се успокои и балансира, най-добрите имоти просто няма да излязат на пазара.
Според анализа до края на 2009 г. ЛУКС ИМОТИ очакват леко повишаване на броя на успешните продажби - това се дължи основно на позитивните новини, идващи от САЩ и Западна Европа за излизане от икономическата криза. Освен това, спокойствието се завръща сред инвеститорите и дори капиталовите пазари са за пореден месец във възход. Очакваме и стабилност на цените на луксозните имоти.
Ако искате да получите пълен анализ на луксозните имоти в България на имейла си, моля натиснете тук.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.