BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
гр. Габрово,
Габровска област,
България
Габровска област,
България
ГАБРОВО
Град Габрово са намира в подножието на Стара планина. Близо до града е туристическата местност „Узана“, където се намира географският център на България. Габрово още е познат като най-дългия град в България. С дължина около 25 километра и ширина на места само около 1 километър той се разпростира по поречието на река Янтра.
До Габрово може да се стигне лесно с кола или автобус понеже лежи на един от основните трансбалкански пътища близо до прохода Шипка , също така е и последна спирка на влак с връзка само от Царева ливада.
Габрово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). Намира се в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). Габрово е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци.
Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово.
Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–ХІІ век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там са направени разкопки преди около 30 години.
При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода ХІІІ-ХІХ в., и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава. В Габрово има много музеи. Там са родени Рачо Ковача, Васил Априлов и много други будители.
Узана е планинска местност близо до Габрово, която е географският център на България. Узана е прекрасно място, където да прекарате зимната или лятната си почивка. Тук можете да карате ски, да яздите кон, да се катерите и др. Курортът „Люляците” е световноизвестен с климата си, който благоприятен за някои белодробни заболявания.
Манастирът Успение Богородично (Соколски манастир) се намира на 12 км от Габрово. Той е построен на вертикална стена през 1833 г. и училището му се превърнало в образователен център. Манастирът е бил убежище за множество бунтовници и по време на Освободителната война е бил превърнат в болница. Скромна музейна колекция пази спомена за непокорния и жаден за знания дух на местните хора.
Архитектурно-етнографският комплекс Етъра е създаден през 1964г. по течението на река Сивек, за да покаже начина на живот на хората от габровския край през 18 и 19 век. В Етъра къщите и работилниците са построени в изключителния възрожденски стил и в повечето от тях са разположени занаятчийски работилници, в които посетителят може да се запознае със старинните занаяти – тепавица, воденица, валявица, гайтанджийница, дъскорезница, грънчарница, бояджийница, сладкарница, ковачница, фурна, обущар, златар, ножар, тъкач, изработване на музикални инструменти. Вървейки по калдаръма под надвесените над нас покриви на къщи, ще преминем през каменните мостове на реката, край която са разположени кoлоритните колела задвижвани от падащата вода, даваща сила на много от съоръженията тук. Всичко, което се произвежда в Етъра може да бъде закупено от посетителите.
Село Боженци
Село Боженците се намира в средна Стара планина, на 15 км на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход.
Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покрив от каменни плочи, ъглови камини, дърворезби на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
Дряново
Дряново е град, разположен на река Дряново, всред красивите и заоблени хълмове на Централен предбалкан.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров - в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите Боруна и Дискодуратера). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 км.
Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в нашата страна, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.
Една от тези крепости около днешния град е „Дискодуратера“. Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176–180 г. от н.е. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия, била създадена да бъде пазител на един важен пътен възел през Балкана за Верея (Стара Загора).
Но преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо“, което е на 3–4 км югозападно от града, личат останките на старинна крепост. Местността е естествено укрепена от три страни с отвесни скали, а четвъртата страна е била оградена с висока каменна стена.
Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.
Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото - прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.
в България