BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
гр. Царево,
Бургаска област,
България
Бургаска област,
България
ЦАРЕВО
Царево, известен в миналото като Василико и Мичурин, е град и пристанище в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на община Царево. Голяма част от територията на общината е заета от Националния парк Странджа. На негова територия растат много редки растителни видове включително известната Странджанска заленика, която не расте на друго място в Европа.
История
На 3 км. северно от Царево, в акваторията на къмпинг „Арапя", се откриват археологически останки от късната античност. При подводни проучвания проведени от проф. Велизар Велков, са намерени амфори от IV — VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия и Константинопол. В самия град, на южния полуостров, има останки от средновековна крепост. Късноантична и средновековна крепост има и на близкия странджански връх „Папия".
С името Василику градът се споменава най-рано от арабския географ Идриси през XII в. Като пристанище Василикос се споменава и през XV — XVI в. За малката крепост на южния нос на Царево малко повече данни дава турският пътешественик Евлия Челеби. През 1662 г. той я нарича Василикоз бургас. Според него „бургас" на гръцки език означава „крепост". Василикос фигурира в официални данъчни регистри на кааза Анхиало от втората половина на XVII и през XVIII в. Името Басилик се чете върху Картата на европейската част на Турция от Кристиян Готлиб Райнхард. Тя е изработена през 1821 г. и е отпечатана Фридрих Кампе в Нюрнберг през 1832 г. Градът Василико е отбелязан и в руската карта на генерал Хатов от 1828 г. През 1829 г. според Г. Енехолм във Василико имало 220 къщи, а според друг документ в 1831 г. градът наброявал 434 къщи и 1831 жители. От неговото пристанище са тръгнали с два товарни кораба първите странджанци, решили да се преселят в днешната Руска империя.
Забележителности
Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото се провеждат дните на Нептун. По традиция през месец август се провежда фестивал на мановия мед.
Църквата “Света Троица” самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831г., но сегашният и архитектурен образ датира от 1895г. На същото място е съществувала и по-стара църква. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са “от ръката” на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали една икона на „Свети Никола" (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и една на “Иван Кръстител", почтително надписана от зографа Йоан.
В Царево се намира и единствената пиратска църква в България. През Средновековието местното население се издържало с риболов и пиратсво, в зависимост от сезона. За да изкупят греховете си, те решили да построят църква ("Успение Богородично"). Днес тя е напълно реставрирана и представлява уникална туристическа атракция не само заради атрактивното и местоположение на полуостров навътре в морето близо до стария град (днес кв. Василико), но и защото е един от малкото напълно запазени паметници на културата от този период.
В близост до Царево е обявеното за фолклорен резерват село Българи, където е съхранено в автентичен вид нестинарството. Въпреки протестите на църковното настоятелство, че иконите не бива да влизат в огъня и мнението на владиката, че нестинарството е езически ритуал, нестинарските традиции там отново се възродиха.
В началото на 2009 г. Общината обяви, че планира да реализира два големи проекта - обособяването на две пристанища в Царево - за яхти и пътнически кораби и рибарско пристанище, и вторият - за изграждане на яхтено пристанище и лодкостоянки в Ахтопол.
Недалеч от Царево се намират два от най-посещаваните къмпинги - Нестинарка и Арапя.
в България