BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
гр. Велинград,
Пазарджишка област,
България
Пазарджишка област,
България
ВЕЛИНГРАД
Велинград се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи. Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средната годишна температура на въздуха е 9°С. Относителната влажност е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 мм живачен стълб. Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеенето на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло.
Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинска река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.
Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеоложки курорти в България и е обявен за СПА курорта на България. Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.
ИСТОРИЯ
Велинград е разположен в центъра на Чепинската котловина, в най-хубавата част на Западните Родопи. Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак - водачът на въстаналите роби в древния Рим.
Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 5-ти и 6-ти век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости.
От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато /сега дъно на езеро/ и 2 могили в местността “Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността “Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.
През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите “Биволичино дере” и “Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.
В началото на VI век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Дринов тук е живяло племето “драговичи”. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По късно към славяните се прибавили и българите.
Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маломир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите й цялата родопска област.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
• Летовище Юндола
• Извор Клептуза - най-забележителният, романтичен и тайнствен кът на Велинград е Клептуза. Той е най-големият карстов извор в страната, едно истинско чудо на природата. Всяка секунда от него извира до 1200 литра студена вода. Големи количества от тази вода се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува 2 чудно красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея - в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости особено през лятото.
• Крепост Цепина - на 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най - известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м.
• Пещера Лепеница - на 12 км от Велинград се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м. дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история.
в България