BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Доходите в България са скочили 3.25 пъти за 15 години
Вестник "Капитал"
27.07.2017
Средногодишният доход на човек от домакинство в България се е повишил 3.25 пъти през последните 15 години, като достига 5167 лв. През периода 2001 - 2016 г. увеличението е било средно с 240 лв. годишно, или с 20 лв. месечно, като все по-голяма част от него се формира от работни заплати. Столицата очаквано е шампион - ръстът на доходите на домакинствата в София и в София област е съответно 4.36 пъти и 4.26 пъти и е двойно по-висок в сравнение с области като Видин и Сливен, където нарастването е от порядъка на 2 пъти. Ускорението на столицата започва едва след 2005 г., като дотогава нивата се движат около средните за страната. Силно се представя и Стара Загора, където за периода 2001 - 2016 г. доходите средно на човек са нараснали 4 пъти благодарение на привлечените през годините чуждестранни инвестиции в областта. С най-малко средства са живеещите в области като Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище.
Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), представени във връзка със стартирането на нов проект за съвместен геоинформационен анализ на икономически данни. Инициативата е в партньорство с геоинформационната компания "Мапекс".
Столицата vs. останалите
Различните темпове на нарастване водят и до по-широко разтваряне на ножицата между благосъстоянието на домакинствата в отделните области. Така, докато през 2016 г. средните годишни доходи на човек в София са били 7349 лв., в области като Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище сумата е под 4000 лв. на човек годишно.
"Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски се увеличава от 1.8 пъти през 2000 г. до 2.1 пъти през 2016 г.", посочват в анализа си авторите от ИПИ. Възстановяването на пазара на труда през последните години все пак допринася за известно наваксване от страна на регионите извън столицата. За това говори и фактът, че през този период ножицата в доходите на практика леко се е затворила спрямо пиковата разлика от 2.5 пъти, отчетена за 2013 г. Тогава задълбочаването на различията идва в резултат именно на сериозната криза на пазара на труда в редица от областите в страната, докато в София ситуацията е останала относително стабилна, обясняват от ИПИ.
Картината на разпределението на доходите през 2016 г. показва още, че концентрацията на доходи в столицата влияе и върху област Перник, което според анализаторите вероятно се дължи на интензивната всекидневна трудова миграция на работещи от града към София. На фона на нарастващата значимост на София области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в столицата, докато тежестта на региони като Видин, Монтана, Ловеч, Силистра, Разград, Търговище, Пазарджик, Кърджали и Сливен за общите доходи на домакинствата в страната остава по-ниска. В някои от тези региони се наблюдава и относителен спад на доходите, който се обяснява както с намаляващото им население, така и със сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда.
Повече от заплати
Събраните от ИПИ данни показват още, че през изминалите 15 години чувствително се е увеличил и делът на работната заплата в общите доходи на домакинствата. Други източници като пенсии и социални помощи като цяло имат по-малка тежест, но в отделни области като Видин, Кюстендил и Монтана все още формират значителна част от доходите на домакинствата (виж графиките).
Тези различия в бъдеще вероятно ще доведат до допълнително задълбочаване на разликата между най-богатите и някои от най-бедните области, особено такива, в които има застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда. "Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи", обясняват анализаторите от ИПИ.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България