BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Недвижимите имоти - стари тенденции и нови алтернативи
Иван Велков
12.01.2021
„Бум на пазара на имоти“, „В топ три по ръст на цените“, но и „Спрете презастрояването”, „Не на небостъргачите” - това бяха заглавията и лозунгите, с които стартира тази странна за всички ни година. Инерцията от динамичната и изборна предходна година, довела популярността на градоустройствените теми и казуси до небивали висоти, съчетана с далеч по-тихия, но много логичен цикличен ритъм, така характерен за отделите сектори от пазара на недвижими имоти, вещаеха в началото на една съвсем контрастна и скучна донякъде година.
До вируса, епидемията, сутрешните брифинги и вечерните затваряния на дейности и бизнеси. До новите попълнения в речника ни - „локдаун и хоум-офис“. Рязко се повиши интересът и нуждите от много повече услуги и удобства във вече построените сгради, особено в жилищата и в обществените такива - болници, училища и детски градини. Сериозно започна преосмислянето на нуждите и начините, по които ползваме административните и търговски площи в публичния и частен сектор. Строителството на сгради и съоръжения, заради естеството, обемите и традициите в него, не бе спряно. Финансовите институции този път, за разлика от предишната криза, наистина с различна скорост и успеваемост съхраниха интереса и вниманието си и към сектора и към свързаното с него проектно и ипотечно кредитиране.
Защото, при всичките си местни, комунално-битови специфики и неуредици, двойни стандарти и залитания в крайности, недвижимите имоти са алтернатива, буфер, сигурност и спасение. Въпреки и особено в криза. От диверсифицирането на портфейли на фондове и професионални инвеститори, през обезпечението за почти всеки кредит на бизнеси и фирми, за рентиерите с опит и начинаещите индивидуални инвеститори и, най-вече - за изконното и прагматично желание на всеки човек и домакинство да умножи и съхрани най-голямата си житейска придобивка и да остави на наследниците си собственост - недвижимите имоти винаги са били реален, пазарен, наличен и сигурен актив.
След сериозния спад на активността и обемите през първото полугодие на годишна база - свиване на сградното строителство с 8,4% и малък ръст при гражданското и инженерно (вкл. инфраструктурно) строителство от 0,5%, през третото тримесечие интензитетът и броят сделки методично започнаха своето възстановяване.
Към м. ноември 2020, по данни на НСИ, Националния регистър за ново строителство и реконструкции, НСНИ и ФИАБЦИ:
Стартирало ново строителство в размер на 4,8 млн. кв. м., от които:
- жилища: 2,7 млн. (спад 26% спрямо 2019 г.)
- промишлени сгради: 860 хил. (спад 20%)
- офиси и търговски площи: по 170 хил. (спад, съответно, с 55% и 0,67%)
- алтернативни имоти - здравни и учебни заведения, ваканционни (градски) имоти, затворени комплекси: 420 хил. (ръст 57%)
Брой сделки, трето тримесечие на 2020 г.:
- за страната: 56675 (ръст 3% спрямо 2019 г.)
- София: 6969 (+1%), Пловдив 3465 (+13%), Варна 3565 (+7%)
- Бургас 1852 (+2%), Русе 1321 (-5%), Стара Загора1320 (+9%)
Инвестиционен пазар през 2020 г.: сделки към полугодието - 202 млн. eвро (ръст 21%)
Българският пазар на недвижими имоти, след няколкото години на еуфория от предстоящото ни приемане в ЕС, през които международният интерес от индивидуални и институционални инвеститори стимулираше състезанието със съседни и сходни държави и дестинации, мина през една отрезвяваща финансова криза и хронична депресия, върнала обратно в изходна точка проекти и намерения, упорито и бавно се бори за повече внимание едновременно и във външен и във вътрешен план.
Мудна администрация, липса на стимули за иновации, процеси и технологии, битпазарни очаквания и подпазарни нагласи от крайни клиенти, двойни стандарти и нелоялна конкуренция, митове и легенди за лоши строители и алчни брокери. Много количество и малко качество. Много енергия и малко ефективност.
Това очаквам да се промени. Заради изключенията: имаме страхотни професионалисти - архитекти и проектанти, инженери и урбанисти, строители консултанти и мениджъри, които не се предават, не правят компромиси и вдигат нивото на работата си. Печелят награди и конкурси с амбициозни проекти и прекрасни сгради. Печелят признание и репутация и биват избирани да ръководят уважавани международни професионални организации.
Очаквам положителните тенденции и успехите в частният сектор, корпоративната култура и бизнес етика, добрите практики и иновативните, но прагматични и работещи решения да започнат да се налагат като правило и стандарт. Да „санираме“ истински, не само опаковайки подбрани сгради и проблеми, а да „ретрофитнем” нормативната уредба и самата система на взаимоотношенията на всички заинтересовани страни, да започнем да управляваме процесите и да търсим дългосрочен ефект от разумното и екологично отношение към средата и нас самите.
Очаквам трудна година - с понижени обеми, по ниски очаквания за годишна запълняемост и възвращаемост, с много предоговаряния и разсрочвания. С много концептуални бъдещи промени. С отсяване на случайните играчи и край на клишетата. С цени не на кв. м., а на завършен, смислен краен продукт и услуга.
Но недвижимите имоти затова са толкова полезна и едновременно масова и професионална алтернатива - защото дават тази дългосрочна перспектива и, ако имат правилния фундамент, устояват на трудностите и превратностите на променящите се макро- и микроикономически кризи и катаклизми. Защото пазарната им логика, дори и тук, е по-логична и по-пазарна от много други държавно регулирани или моно-(и оли)гополно центрирани сектори и сегменти. Защото в пазара на имоти участваме всички. И затова е важно всички да разбират и приемат това.
За да го променяме и подобряваме методично и устойчиво.
Автор: Иван Велков - председател на УС на БГФМА и ФИАБЦИ България, вицепрезидент на Световния съвет на експертите към Международна федерация по недвижими имoти FIABCI International
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България