Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
08.07.2019
Малко над половината (55%) от българите, които не живеят в собствено жилище, възнамеряват да закупят такова.
От тях близо половината посочват жилищния кредит като основно средство за финансирането му, показва национално представително онлайн проучване, осъществено от Gemius България по поръчка на Пощенска банка.
На второ място се нарежда възможността за финансиране на покупката със собствени средства, посочена от 25% от анкетираните. 2% от тях биха ползвали заем от приятел или роднина, а останалите 25% – комбинация от жилищен и потребителски кредит или собствени средства и жилищен или потребителски кредит.
Запитванията за жилищно кредитиране в Пощенска банка са нараснали с над 50% от началото на годината спрямо същия период на миналата година. Най-активно продължава да е търсенето на жилища в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, които формират около 75% от новите заявления за ипотечен кредит в банката. Средният размер на кредита също бележи ръст, като за първите пет месеца на 2019 г. достига до 56 500 евро спрямо 51 200 евро за същия период на миналата година.
46% от хората, участвали в проучването, които вече са изтеглили жилищен кредит, споделят, че инвестицията в недвижим имот предоставя сигурност и спокойствие за бъдещето. Останалите причини, които те посочват за вземането на кредит, са нуждата от жилище в конкретно населено място (44%), желанието за самостоятелност (37%), увеличение на членовете на семейството (30%), възможност да осигурят дом за децата си (30%).
Изследването показва още, че най-често жилищен кредит ползват хора с висше образование, на възраст между 30 и 40 години, семейни и със среден доход от 900 до 2 хил. лева на месец.
Въпреки ясната тенденция към дигитализация и все по-честото използване на онлайн услуги, проучването сочи, че 88% от потребителите все още предпочитат банковия офис като най-често използваното място за кандидатстване за кредит, а личната консултация с банков експерт е основен източник на информация.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.