BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
София ще връща славата си на балнеоложки център от римско време
Градът.bg
10.09.2017
"София има възможност да върне старата си слава на балнеоложки център, ако разполага с необходимия финансов и експертен ресурс". Това заяви Лорита Радева, общински съветник от ГЕРБ и председател на комисията по опазване на околна среда.
Столичният общински съвет прие днес два документа - Стратегия за използване на потенциала от минерални води и земна топлина на територията на Столична община до 2030 г. и Програма за оползотворяване на хидротермалните ресурси от находища на минерални води на територията на Столична община. В тях са записани следните перспективи за развитие:
- предлагане на общодостъпни лечебно-оздравителни, рекреационни, спортни и естетични услуги с минерални води;
- изграждане на балнеоложки центрове, градски и крайградски СПА комплекси, обогатяване на туристическия пазар с хидротермални услуги, атракции и програми;
- геотермално отопление, кондициониране и водоснабдяване на бъдещите хидротермални центрове, както и на държавни и общински сгради в централните зони;
- развитие на мащабна и разнородна бутилираща промишленост.
"След много превратности и пропуснати възможности на София предстои възраждане на заложената в антично време хидротермална култура и традиция. Термалният извор в днешния център е бил важен фактор за възникване на града и социалния му живот в епохата на траките, Рим, Византия, Средновековна България, Османската империя и съвременната българска държава", пише в стратегията.
В началото на XX век с общински средства в София и околностите й са изградени няколко минерални бани, балнеолечебни заведения и открити къпални. С времето някои загубиха стойност поради износване или ниско техническо и функционално равнище. Други не получиха развитие и модернизиране поради настъпилите социално-икономически промени, административно-законодателни неуредици, спорове за собственост, неизяснени правила за инвестиране и стопанисване.
През 2011 г. държавата предостави безвъзмездно на Столична община управлението и ползването на 8 находища на минерални води: София-Център, София-Баталова воденица, София-Лозенец, София-Овча купел, София-Надежда, София-Свобода, София-Панчарево и София-Железница. Част от тях са в добро състояние, други - не. Идеята е балнеоложките комплекси да бъдат разположени близо до тях.
"Тогава много колеги вероятно не са си давали сметка за обема от дейности, с които се натоварва общината. Комисията по опазване на околна среда реши да се извърши анализ на състоянието на всяко находище с неотложните мерки, които може да бъдат приложени. Ще бъде изготвен и финансов анализ, който да ни позволи в следващите години да търсим ресурсно обезпечаване на тази програма, включително от европейските фондове", коментира Лорита Радева. Според нея ефектът от прилагането на тези мерки ще се усети в целия град предвид местоположението на находищата.
"София още от римско време е била известна като балнеологичен център, това трябва да възродим. Хидротермалните ресурси са част от богатствата на града, с които може да се похвалим. Цитирам Иван Славков - Батето, който казваше, че София и Гранада са единствените места в света, които може да наречем град в планината или планина в града, каза Калоян Паргов, председател на групата БСП - лява България, която също подкрепи стратегията. По думите му България може да се възползва от здравноосигурителните системи на други страни от ЕС - например, в Германия държавата отпускала сериозни суми за балнеолечение на гражданите си.
"Тази програма трябва да получи финансово измерение още в бюджета на Столична община за 2018 г.", призова колегата му Иван Таков. По приблизителни оценки ще са нужни 30 млн. евро за извършване на проучвания, сондажи, изследвания, тестове и изграждане на водопроводни връзки от 8-те находища на минерална вода.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България