BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Варна се завръща през 2020 година на картата на круизния туризъм
Вестник "Монитор"
29.01.2020
След две нулеви години Варна се завръща на картата на круизните кораби, като през 2020 година са заявени 6 посещения на големи туристически лайнери.
Това е категоричен знак, че круизният туризъм се завръща и в Черно море, коментира шефът на Морска гара -Варна, кап. Александър Аврамов. Заради усложнената геополитическа обстановка в Черноморския регион две години круизните компании избягваха посещения по традиционните дестинации, които включваха, освен българските пристанища Варна и Бургас, Истанбул и Одеса. Последните две записаха само по едно посещение за година, което е прецедент в историята им.
Сезонът на белите кораби във Варна ще се открие на 13 май с 12 000-тонният американски лайнер „Одисей на Егея“, който с 400 пасажери на борда ще акостира за първи път във Варна. Той ще направи и второ посещение през октомври. Два пъти ще посети Варна и „Аzamara Jorney“. По веднъж ще акостират на Морска гара „MS Krauniris“, а през юни и френският „Ле Буганзвил“. Всички плават под удобния малтийски флаг и водят между 400 и 1400 богати круизни туристи от цял свят.
Добра перспектива за завръщането на круизните туристи се очертава и за следващата 2021 г., коментира още Аврамов. На Морска гара във Варна още отсега има постъпили зявки за 6 посещения на круизни кораби. Очаква се ситуацията да се подобрява и броят на заявките им да се увеличава, като най-оптимистичните прогнози са да се достигне до 20.
Рекордът за Варна беше през 2014 година, когато посрещна 36 плаващи дворци. Пикът тогава бе заради кризата в Украйна и отказите на Одеса, Ялта и портовете на Кримския полуостров. Курсовете бяха пренасочени към Варна, Бургас и Несебър и по този начин се случиха нещата, но за кратко. След това, през 2018 година, след опита за военен преврат в Турция, корабособствениците почти изключиха Черно море от своите обиколки.
Интересът им отново се завръща с включване на историческите маршрути, като специалистите коментират забавянето с факта, че круизните компании планират посещенията си 2-3 години преди това. В опит да бъдат върнати круизните кораби по нашите брегове, през последните години беше реновирана зоната около пасажерския терминал във Варна. Изцяло бе променена визията, която стана значително по-привлекателна и красива. И отзивите също са много добри.
Според проф. д-р Стоян Маринов от Варненска туристическа камара, круизи в Черно море не може да има, без добри взаимоотношения между Русия, Украйна, Турция и България. Липсата на круизни кораби не носи големи финансови загуби на пристанището, но е сериозен удар за туристическите ни обекти, например, коментира още експертът в туризма.
През последните години у нас от двете ни пристанища Варна и Бургас не е реализиран нито един морски круиз, показват данни на Евростат за тенденциите при развитието на този вид морски туризъм в страните на ЕС. Единственият морски круиз, тръгнал от пристанище Варна е бил през далечната 2013 г., сочи европейската статистика.
В същото време много наши туристически компании предлагат круизи с организиран транспорт на най-големите лайнери на известни круизни компании. Те предлагат круизи с организиран транспорт до начално и крайно пристанище, което отменя ангажиментите на туристите за организация на самолетни билети. За онези, които искат да отплават от начално пристанище, родните туроператори съдействат за евтини самолетни билети по специални тарифи на авиокомпаниите, хотелско настаняване и визи, където е необходимо.
Най-много пътници са започнали своя круиз в една от 5-те страни на ЕС, като лидерството се държи от Италия, следвана от Испания, Германия, Великобритания и Белгия. При съседите ни безспорен лидер в круизните пътувания е Гърция. Северната ни съседка Румъния обаче също като нас няма реализиран през миналата година нито един круиз от свое пристанище.
Вижте всички предложения от портфолиото на Luximmo в град Варна!
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България