Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
27.02.2015
Пазарът на скъпи и луксозни къщи е във възход и това се дължи главно на свободните пари, изтеглени от трезорите, смятат столични брокери от специализираните агенции за луксозни имоти.
Според Никола Стоянов, управляващ съдружник в ЛУКС ИМОТИ, от средата на миналата година се наблюдава двукратен ръст на интереса към луксозни къщи от страна на български купувачи, най-вече в София. „Търсят се основно къщи със собствен парцел, скъпи интериори, архитектура от реномирани дизайнерски фирми. Основните райони на търсене са традиционно кварталите в полите на Витоша: Драгалевци и Бояна. В по-малка степен Симеоново, Бистрица, Панчарево. Прави впечатление, че клиентите с висок бюджет (над 700 000 евро) се ориентират колкото се може по-високо в планинската част на тези квартали. Причината е, че в тези бивши села атмосферата не е особено приятна - стари и занемарени къщи с лошо поддържани дворове и недобра екология поради ползването на твърдо гориво за отопление през зимата”, допълва той.
По думите на Стоянов определено в София липсват елитни квартали с вековни традиции. В строителството на престижни къщи и вили, каквито има във всяка една голяма столица в Западна Европа. Поради това на заможните клиенти се налага да търсят места, които са относително наскоро застроени или пък покупка на свободностоящи или редови къщи в затворени комплекси и вилни селища, каквито имаме вече в София и България, макар и не особено много.
„Затова и много от клиентите предпочитат да купуват парцели и да строят със собствени сили и средства свой дом. В резултат на това свободните парцели в гореспоменатите квартали определено започнаха да привършват и на пазара има все по-малко такива, а цените им растат. Тенденцията в цените е нагоре, а в предлагането трайно надолу”, допълва той.
Вижте нашите оферти за луксозни къщи в София
Доверете ни продажбата на своя луксозен имот
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.