BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Да живееш на собствен остров
Списание "EVA"
02.11.2017
Само малко над час път със самолет до Атина и още половин час с моторна лодка ни пренася от студената есенна сутрин в София до едно топло и блестящо от светлина кътче в Гърция, остров Евия. Там душата се отваря, за да поеме безкрайната синева на небето, на кристалните морски води и мириса на кипариси и алмерики. Малко по-късно акостираме на малкия пристан на остров, един от неголемия клъстър в началото на цикладите. Той, както и съседните около него, винаги е било частно притежание и затова човек стига дотам само ако е поканен.
Толкова е тихо, след като двигателят на лодката спира, че гласовете ни сякаш се разтварят във въздуха и изчезват в небето. В лагуната няма вълни, които да се разбиват в брега, имаш чувството, че сякаш си над стъкло, а под него играят пъргави малки рибки. Дори двете кучета не се разлайват при появата на непознати, а кротко стоят до стопанина си. Фамилията му преди сто години е купила острова от 400 хектара и го предава по наследство. Сега той го обитава със съпругата си. Късчето земя има много по-дълга история, известна от времето на Омир. Бойните кораби, тръгнали да завоюват Троя, са минавали през тези води, , а се твърди дори, че Перикъл е имал дом тук. Островът е бил населен със селяни, отглеждащи всичко необходимо за изхранването си - пшеница, лозя, маслини, овце. И разбира се, ловили са и риба, изобилстваща във водите наоколо. По време на османското господство този остров също не е потъвал в забвение. Запазена е сградата, приютявала харема на военачалника на турския флот. По-късно островът е владение на руския царски двор. След сватбата на княгиня Олга Константиновна, племенница на цар Александър II (известен у нас като Цар Освободител), с гръцкия крал Георгиос I, е даден като зестра и тук е била лятната кралска резиденция, много скромна по сегашните ни представи за лукс.
Но истинският лукс тук е спокойствието и общуването с природата. Дискретността на пребиваването, независимо че островът е близо до столицата, винаги е била приоритет. Малката православна църква в имението приканва към смирени молитви там, където дори и само природата може да осъществи връзката между душата и Бог.
„Това е било място, на което хората винаги са идвали да си починат добре и да се почувстват спокойни и защитени - казва собственичката. - Мария Калас е била канена и е оставала в къщата, Грета Гарбо също. Много известни имена са пребивавали тук - Аристотел Онасис е гостувал често, както и прима балерината на Лондонския кралски балет Марго Фонтейн. Идвали са тук, но никой не го е знаел, защото винаги е било важно да се запази неприкосновеността на мястото. Когато някой гостува тук, никой не може да разбере кой е той.“
Животът на острова е прост и близък до природата. Прясно изцеденият сок от току-що откъснати портокали, с който се разхлаждаме в горещото пладне, е еликсир за душата. Отнякъде, по никое време, кукурига петел. Тук се отглеждат кокошки, патици, коне, магарета, а в градината растат патладжани, чушки, домати. „Доматите са моята страст - казва собственичката. - Събирам семена от цял свят и имаме в градината различни цветове и форми - червени, жълти, бели, оранжеви, големи и малки.“
Според принципите на симбиотичното земеделие различните култури се преместват всяка година на друго място, за да не се изтощава почвата. Патиците спокойно се отправят към малкия залив, за да поплуват. Стопаните на дома са вегетарианци и птиците живеят необезпокоявани. Необходимите продукти, разбира се, които не могат да се намерят на острова, се докарват с лодка. Преди е идвала по море и питейната вода, съхранявана в контейнер, но сега се използва технологията на десалинация на морска вода. Слънчеви панели осигуряват електричеството.
„Тук се живее много лесно, ако освободиш ума си и си смирен, ако оставиш природата да управлява - казва собственикът. - Но ако трябва да отидеш на ресторант или кафене, за да си щастлив, ако имаш нужда да показваш, че притежаваш много пари, ако трябва да купуваш на жена си диаманти и мислиш, че това е наистина важно, не е твоето място. Това е място за хора, които обичат да бъдат близо до елементите вода, земя, въздух. Много е хубаво, защото всеки ден вятърът се променя, водата мени цвета си, наоколо ухае различно. Цветовете, влажността, температурата, светлината и качеството на въздуха са различни. Дори през зимата живеем тук, макар че имаме дом в Атина. единствено през януари и февруари има необходимост да се отоплява къщата, като температурите никога не падат под нулата.“
Къщата за живеене е била построена през 1916 г., а тази за гости - през 1935 г. И двете носят духа и очарованието на едно отминало време, чиито следи са съхранени до днес. Високите четири метра тавани дават невероятно усещане за свободно пространство, а гледката през прозорците е омагьосваща. Морето е близо до теб и сякаш влиза в сърцето ти, щом отвориш очи. Картината е обрамчена от кипариси и дървета, посадени тук преди стотици години. Особено впечатляваща е банята, направена от цял къс мрамор. Старинната мебелировка разказва истории за приключения и пътешествия през пространството и времето, окото се спира и на картините, подбирани от ценител. При камините са спазени традициите на Цикладските острови, сред които е и Санторини, станал туристическа емблема на Гърция. Приятно е, споделят собствениците, в някой ден от късната есен да поплуваш в морето през деня, а вечер да запалиш камината и да слушаш музика на светлината на свещите.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България