BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Строителството на нови жилища нараства през второто тримесечие
Вестник "Капитал"
09.08.2018
През второто тримесечие са въведени в експлоатация по-малък брой жилищни сгради на годишна база, издадени са разрешения за строеж за по-малко сгради, но повече жилища, а сделките за имоти също бележат спад средно за страната. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по вписванията за периода от април до юни.
Въз основа на данните за предишни години характерно за изминалия период е засилената активност при покупко-продажбите спрямо началото на годината, както и ръст на започнатото строителство на сгради. Статистиката показва, че ръстът в строителството и в сделките обаче е доста по-умерен в сравнение с миналогодишните стойности.
Най-много жилищни сгради се строят в Пловдив
Близо 1500 жилищни сгради са получили разрешения за строеж в цялата страна през второто тримесечие с 8178 жилища в тях и РЗП малко над 1 млн. кв.м. Спрямо предходното тримесечие и по трите показателя има ръст между 25% и 31%. На годишна база обаче сградите с виза за строеж са 10.7% по-малко, докато броят жилища расте с над 40%, а общата жилищна площ е с 31% повече. В област Пловдив са издадени най-много документи за строителство на жилищни сгради, следван от София-град, област Варна и Софийска област. По брой жилища, получили разрешения за строеж за периода април-юни 2018 г., Кърджали влиза в челната четворка, като се нарежда след София, Пловдив и Варна, показват още данните на НСИ.
Данните за започнато строителство на жилища се отличават, тъй като в сравнение с второто тримесечие миналата година сградите в строеж намаляват с 12%, но броят жилища нараства с 61%, както и тяхната РЗП се увеличава с 54%.
При административните и другите сгради (всички различни от административни и жилищни) статистиката е сходна, като спрямо предходното тримесечие, сградите и тяхната разгъната застроена площ растат, но на годишна база бележат спад. Броят започнати сгради и тяхната РЗП също намалява според данните на НСИ.
По-малко, но по-големи жилища
Завършените и въведени в експлоатация жилища през второто тримесечие намаляват съответно с 2% и 11% на годишна база, показват данните на НСИ. Според вида на сградите най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73.5%), следвани от жилищните кооперации, които са 15.5% от новопостроените сгради. София не влиза в топ 3 областите по новопостроени жилища, като през трите месеца от април до юни най-много сгради са получили разрешение за ползване в Пловдив, Варна и Бургас. Варна води по брой жилища, а Пловдив по брой сгради.
Двустайните и тристайните апартаменти заемат най-голям дял от новото жилищно строителство съответно 35.5% и 32.3%. Любопитна тенденция има при средната жилищна площ, която се увеличава от 82.2 кв.м през второто тримесечие на 2017 г. на 90.5 кв.м за същия период през тази година.
Слабо движение при сделките
Традиционно през второто тримесечие закупените жилища са повече спрямо началото на годината, сочат последните данни на Агенцията по вписванията. В сравнение със същия период през миналата година обаче от четирите града с най-много сделки ръст отчитат Пловдив и Варна, съответно с 1% и 6.5%. Макар и незначително сключените сделки за имоти в София и Бургас намаляват на годишна база. Освен това по-малко са градовете, където са закупени повече от 1000 жилища, като след челната четворка се нареждат само Русе, Плевен, Несебър и Стара Загора. За сравнение, миналата година Ямбол и Пазарджик също влизат в списъка.
Несебър се отличава с традиционно засилена активност от страна на купувачи през второто тримесечие и в предходните години, като сделките не намаляват дори и след кризата през 2008 г., сочат данните на Агенцията по вписванията. Сключените сделки за жилища през второто тримесечие в цялата страна са общо 54 613 в сравнение с 52 308 за Q2 2017 г., което означава 3.7% спад на годишна база.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България