Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
27.09.2018
Продукцията в строителния сектор на целия Европейски съюз и в частност на еврозоната се е повишила през юли за четвърти пореден месец. Едни от най-добрите резултати са за България, показват последните данни на Евростат.
Ръстът в строителството в ЕС през юли е 0,4% спрямо юни, когато е нараснал с 1,0%, докато строителството в еврозоната се е повишило с 0,3% след добър растеж с 0,7% месец по-рано. Това представлява четвърто поредно подобрение на строителството в еврозоната и в целия ЕС.На годишна база растежът в строителния сектор на еврозоната се забави през юли до 2,6% – от 3,0% през юни, докато в рамките на целия ЕС се ускори до 3,9% – от 3,0% месец по-рано, отчитат от Евростат.Данните показват, че през юли най-солиден строителен растеж на месечна база е бил отчетен в Словения (скок със 7,0%), следвана от Унгария (повишение с 4,6%), Словакия (с 3,8%), Швеция (с 2,8%) и Германия (с 2,6%), докато най-солиден спад е бил регистриран в Румъния (понижение с 9,1%), Франция (с 1,8%) и Полша (с 1,0%). Лидер в строителния сектор на годишна база е Унгария (ръст от 38,0%), следвана от Словения (26,3%) и Полша (16,6%), като в същото време влошаване на строителството се наблюдава в Румъния (спад със 17,4%) и Испания (-4,1%).
Според проучването на Евростат строителството в България се е повишило през юли с 1,5% спрямо юни, като по този показател нашата страна е в челната седмица на Европейския съюз. На годишна база строителното производство в България обаче се е повишило през юли с едва 1,0% след спад с 2,9% през юни, отбелязвайки първо подобрение от четири месеца насам. По този показател обаче страната ни е на едно от последните места в рамките на Европейския съюз.
Вижте най-новите предложения качествено ново строителство от портфолиото на Luximmo!
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.