BG 
RU
EN
Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
Проклятие или шанс са ниските лихви
Forbes България
15.01.2020
Анализ на Лъчезар Богданов, главен икономист, Институт за пазарна икономика:
Никога досега в историята кредитът в България не е бил толкова евтин и достъпен. Държавата, бизнесът и домакинствата могат да заемат при рекордно ниски лихви при немислими до преди периоди на изплащане. От ипотечни кредити за 35 години до емисии 20-годишни държавни ценни книжа на вълната на европейските и глобалните парични политики възможностите за финансиране в България са изключително благоприятни. Трансформирането на пари и кредит във физически капитал има значителни ефекти върху стимулите за поведение на стопанските агенти и оттам върху структурата на икономиката.
Ясно е, че ниските лихви допринасят за възникване и раздуване на инвестиционни балони, най-вече на капиталовия пазар и недвижимите имоти. Достъпът до кредит позволява, поне в средносрочен план, и неблагоразумна бюджетна политика с бързо нарастване на публичните разходи отвъд границата на възможностите на съответните национални икономики. В България преживяхме в частична форма цикличността на строителството и увеличението и последвалото сриване на цените на имотите, като при предишната кредитна експанзия публичните финанси бяха с високи излишъци. Повишението на цените на жилищата и активизирането на новото сградно строителство в периода след 2016 г. може да отдадем в огромна степен и на изключително ниските лихви при ипотечното кредитиране. Няма съмнение, че и сега протича процес на пренасочване на стопанска инициатива към дейности, обслужващи жилищния сектор – като започнем по веригата на добавената стойност на самото строителство и стигнем до посредническите услуги, електрониката и обзавеждането.
При всички възможни негативни ефекти на днешната парична политика върху развитието на глобалната икономика за страна като България тя предоставя и изключителен шанс. Дългосрочният растеж е следствие от натрупването на капитал – както физически, така и човешки. В бедна на вътрешни спестявания страна като България почти всички инвестиционни намерения с дълъг хоризонт на възвращаемост изглеждаха нерационални за частния сектор и изключително трудни за реализиране от публичния сектор. Относително евтиното финансиране може да се насочи и към инфраструктура и подобряване на дългосрочни фактори за благосъстояние като здравеопазване и образование. Редица проекти – мостове, тунели, пристанища, летища, пътища и жп линии, ще са възможни при исторически нисък разход за отплащане и те могат да се покриват от потребителите с подходящ модел на ценообразуване. Топлофикацията, водоснабдяването и канализацията в много градове са декапитализирани до степен да не могат да продължат да функционират. Голям дял от жилищните сгради – от покривите до вътрешните инсталации и енергийната ефективност, трябва да се ремонтират основно. Недостигът на места в детски градини се решава с изграждане на нови – отново нужда от дългосрочно финансиране. И така нататък.
Както в индустрията, така и в услугите предприемачът винаги комбинира факторите труд и капитал според относителните разходи на всеки от тях. При ниски лихви и достъп до инвестиционен кредит и частно дялово финансиране обаче започва постепенно да става привлекателно да се инвестира в машини и технологии, които да заменят все по-скъпите работници. По-важният ефект обаче е в това, че с достъп до финансиране са възможни стопански дейности с различна от досегашната продуктова структура, на следващи стъпала по веригата на добавената стойност. Не случайно в богатите страни се произвеждат модерни машини, самолети, автомобили, а не се шият дрехи.
Освен това моментът дава възможност за бързо разрастване на български стартиращи иновативни фирми, които ще могат да финансират международна експанзия и превземане на пазари с безпрецедентно широкия достъп до рисков капитал за предприемачески начинания.
Снимка: Forbes България
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
в България