Луксозни имоти по населено място
всички населени местав България
23.03.2020
Трудните времена изискват от нас по-голяма солидарност. В това е убеден Щефан Ройтер, собственик на сграда с офиси и апартаменти в Амберг, които той отдава под наем. Във вторник Ройтер обяви, че намалява наемите наполовина. "За времето, докато продължава кризата с коронавируса, когато наемателите ми са принудени да не работят и нямат същите доходи, намалявам наемите с 50 процента", обяви той във "Фейсбук". Щефан Ройтер призова и останалите наемодатели в Германия да подадат ръка на своите наематели. "Ще се радвам, скъпи колега-наемодател, ако и ти сметнеш това за целесъобразно", пише Ройтер.
Жест на солидарност към своите наематели прояви и собственик на сграда в американския щат Мейн. Миналата седмица той обяви, че опрощава на наемателите си наемите за месец април. "Призовавам и другите наемодатели да осъзнаят сериозността на положението и също да намалят наемите", апелира той.
За съжаление тези прояви на солидарност с наемателите в нужда са единични случаи. Никой не е отменял общото правило pacta sunt servanda - договорите са за това да се изпълняват. Казано иначе: независимо от сегашната пандемия двете страни по договора са длъжни да изпълняват поетите задължения: наемодателят - да предоставя наетата площ, а наемателят - да плаща договорения наем.
Как ще помага държавата?
Какво обаче, ако мерките за карантина поставят наемателя в невъзможност да си покрива разходите, и най-вече тези за наема? Като Паула Михаел (името е сменено от редакцията) от Кьолн, която притежава заведение, чийто месечен наем възлиза на 5 хил. евро? От началото на седмицата заведението е затворено заради пандемията. Тя се обърнала за помощ към властите, които ѝ отговорили, че единственото, което могат да ѝ предложат в тази ситуация към момента, е безлихвен заем. Наемодателят пък отвърнал, че той няма никаква вина за кризата с коронавируса и затова няма да намали наема. Та нали и той самият имал текущи сметки, които трябвало да плаща.
И все пак германското правителство обсъжда мерки, за да не се стига до масово прекратяване на договорите за наем. "Правителството ще помогне на хората, които заради пандемията от коронавирус временно не са в състояние да плащат наемите си", обяви ресорният министър на правосъдието и защитата на потребителите Кристине Ламбрехт. Междувременно стана известно, че правителството ще осигури 40 милиарда евро за подпомагане на едноличните и малките фирми в създалата се ситуация. Десет милиарда от тях ще бъдат отпуснати на засегнатите като пряка помощ, а останалите - под формата на кредити.
Изданието "Бизнес инсайдър" пък съобщава, че Съюзът на наемодателите и наемателите в Германия работи в тясно сътрудничество с правителството за създаването на специален фонд. Средства от него ще получават онези, които са изпаднали във финансови затруднения и не могат да покриват наемите си. Помощта ще идва от втория неплатен наем, се уточнява в информацията.
Критиците твърдят, че е лесно създаването на подобен фонд, трудното ще дойде после: "В много градове и без това претоварената администрация ще трябва да разглежда сега и десетки хиляди подобни молби от наематели", казва по този повод депутатът от социалдемократите Клаус Миндруп пред вестник "Ди Велт". Според него много по-ефективно би било да отпадне двумесечният срок за предизвестие за прекратяване на договор за наем, както и финансово да бъдат подпомогнати не наемателите, а техните наемодатели.
Да се замразят наемите в Германия?
Драстични мерки предлагат от левицата: замразяване на всички наеми на територията на цялата страна, забрана на принудителното изгонване на наематели, както и да не се допуска спиране на тока и водата в жилища заради неплатени наеми.
Според данни на кредитния застраховател Euler Hermes само в търговията с облекло седмично загубите могат да достигнат до 890 милиона евро. Един месец принудително спиране на работата в бранша може да генерира загуби до 3.5 милиарда евро заради спадналия оборот, посочват от компанията.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.